Jun 26, 2004, 11:59 AM

Ключът

  Poetry
1.8K 0 6
На Ю.
Бавно в дните ми сини се прокрадна,
на нощите черни ключа открадна.
И непоканен в сърцето ми влизаш,
без да почукаш,без да попиташ.

Лягаш.Коси в косите се вият.
Целуваш ме.Устни устните пият.
Докосваш ме.Пръсти в пръсти се вплитат.
Искам те!Тяло тялото покрива.

Зората сутрин до тебе ме буди.
Ти още ме искаш - нежен и бурен.
Излизаш.Ключът на масата стои.
Ще чакам нощта.С отворени врати.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© НеЗнам All rights reserved.

Comments

Comments

  • Perfekt
  • Талант си ти.
  • Тук е мястото да благодаря на всички, сложили коментар
    Тоня,специално на теб искрено ти благодаря и за това, че си коментирала всяко моя творба и мислиш, че имам талант...Прегръдки на всички!
  • Имаш СТРАХОТЕН СТИЛ, какво друго да кажа!
    Знам,че съм права по отношение на теб!
    Не очаквай от мен оценки, важното е, че много ценя таланта ти!
  • Много убедително сякаш емоцията ти ме залива 666 >

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...