Книгата
Броих, броих, но пръстите не стигат,
заплитат се и в спомени улисани
разлистват пак житейската ми книга,
по редовете криви незаписан е,
поредният ми стих дарен на всички,
парченце от душата ми навярно,
сред кривулици, точки и чертички,
сълза, която утрото да парне.
И да разсъмне и нощта да мине,
и шарена добра и многолика,
магията на зрелите години,
пак младостта ми щура да повика.
Да хукне гола, дръзка и нахална,
напук на тъй еснафските заблуди,
а после бързо книгата да пална,
да привлека стотици пеперуди.
И всички чудеса прилежно сбрани
да пръсна над света, че са потребни,
че мъдростта ми носи само рани,
затуй словата ми - трохички хлебни,
ще я нахранят сито на раздяла,
а после нека бъде, както бъде...
Онази светла лястовица бяла...
А книгата е дневник, на осъден.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
