Боли, всеки написан стих боли.
Всеки ред сътворен е от сълзи.
Зад всяка рима крие се тъга,
всяка буква едва изписана е от моята ръка.
Всеки миг на теб аз посвещавам
и чак сега напълно осъзнавам
колко място в мислите ми заел си ти.
Защо допуснах го това, ми кажи?
Как завладя толкова бързо моите мечти?
Защо направи толкова тъжни сините очи?
И как сега да преродя своята душа,
като без теб тя е все сама?! ...