Книгата на душата ми
Боли, всеки написан стих боли.
Всеки ред сътворен е от сълзи.
Зад всяка рима крие се тъга,
всяка буква едва изписана е от моята ръка.
Всеки миг на теб аз посвещавам
и чак сега напълно осъзнавам
колко място в мислите ми заел си ти.
Защо допуснах го това, ми кажи?
Как завладя толкова бързо моите мечти?
Защо направи толкова тъжни сините очи?
И как сега да преродя своята душа,
като без теб тя е все сама?!
Със сълзи пиша този стих сега
и не знам откъде намирам сили за това.
Ти създал си книгата на моята душа,
но защо написал си я с толкова тъга?!
Всеки ред сътворен е от сълзи.
Зад всяка рима крие се тъга,
всяка буква едва изписана е от моята ръка.
Всеки миг на теб аз посвещавам
и чак сега напълно осъзнавам
колко място в мислите ми заел си ти.
Защо допуснах го това, ми кажи?
Как завладя толкова бързо моите мечти?
Защо направи толкова тъжни сините очи?
И как сега да преродя своята душа,
като без теб тя е все сама?!
Със сълзи пиша този стих сега
и не знам откъде намирам сили за това.
Ти създал си книгата на моята душа,
но защо написал си я с толкова тъга?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Бакалова Всички права запазени
