16 sept 2021, 17:17

Код за светлината 

  Poesía » Otra
468 2 8

 

Навярно всеки има таен код,

чрез който се обръща към живота.

Дали през тъмното намира брод,

или върви през трънена Голгота?

 

Не съм приятел с падащия мрак.

Но той – не знам, защо ли?  – ме обгръща.

Веднъж преминал сенчестия праг,

обсебва постепенно мойта къща.

 

Мирише на препълнен пепелник,

обръща захарницата на пода.

Това, че смятам да съм дълго жив,

навярно ми е втората природа?

 

Сега ще замълча, а ти тръгни,

разчепкай тишината с кални пръсти,

След стъпките ти дълго ще търнѝ

една любов, която не потърсих.

© Слави Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??