Код за светлината
Навярно всеки има таен код,
чрез който се обръща към живота.
Дали през тъмното намира брод,
или върви през трънена Голгота?
Не съм приятел с падащия мрак.
Но той – не знам, защо ли? – ме обгръща.
Веднъж преминал сенчестия праг,
обсебва постепенно мойта къща.
Мирише на препълнен пепелник,
обръща захарницата на пода.
Това, че смятам да съм дълго жив,
навярно ми е втората природа?
Сега ще замълча, а ти тръгни,
разчепкай тишината с кални пръсти,
След стъпките ти дълго ще търнѝ
една любов, която не потърсих.
© Слави Тодоров All rights reserved.
