Sep 16, 2021, 5:17 PM

Код за светлината 

  Poetry » Other
358 2 8

 

Навярно всеки има таен код,

чрез който се обръща към живота.

Дали през тъмното намира брод,

или върви през трънена Голгота?

 

Не съм приятел с падащия мрак.

Но той – не знам, защо ли?  – ме обгръща.

Веднъж преминал сенчестия праг,

обсебва постепенно мойта къща.

 

Мирише на препълнен пепелник,

обръща захарницата на пода.

Това, че смятам да съм дълго жив,

навярно ми е втората природа?

 

Сега ще замълча, а ти тръгни,

разчепкай тишината с кални пръсти,

След стъпките ти дълго ще търнѝ

една любов, която не потърсих.

© Слави Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??