10 may 2011, 21:56

Което никога не беше... 

  Poesía » De amor
685 0 0

Било е писано за малко да те срещна.
Орисана, отричана, мечтана.
Това бе нашата любов погрешна.
За кратък миг, обаче, оправдана.

Раздираща във сенките доброто.
Морал и честност – личните ни врагове.
Грешахме и желаехме, защото
караше ни да се чувстваме добре.

Добре ли? Просто кратката заблуда,
промъкваща се в умовете наши.
Крещях. Обичах, каза, че съм луда.
Но после заедно надигахме чаши.

 

Химера и остатъчните спомени
убиват в мен човечността останала.
Мислите като от хрътки са подгонени,
препускат в моята любов прокажена.

 

Отдадена на мисли, странни гласове,

в кристалното небе разплисвам се.

Болката разлива се из тъмното море,

така без теб на самота обричам се...

© Лекса Джорджис Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??