Което никога не беше...

Било е писано за малко да те срещна.
Орисана, отричана, мечтана.
Това бе нашата любов погрешна.
За кратък миг, обаче, оправдана.

Раздираща във сенките доброто.
Морал и честност – личните ни врагове.
Грешахме и желаехме, защото
караше ни да се чувстваме добре.

Добре ли? Просто кратката заблуда,
промъкваща се в умовете наши.
Крещях. Обичах, каза, че съм луда.
Но после заедно надигахме чаши.

Химера и остатъчните спомени
убиват в мен човечността останала.
Мислите като от хрътки са подгонени,
препускат в моята любов прокажена.

Отдадена на мисли, странни гласове,

в кристалното небе разплисвам се.

Болката разлива се из тъмното море,

така без теб на самота обричам се...