May 10, 2011, 9:56 PM

Което никога не беше...

  Poetry » Love
999 0 0

Било е писано за малко да те срещна.
Орисана, отричана, мечтана.
Това бе нашата любов погрешна.
За кратък миг, обаче, оправдана.

Раздираща във сенките доброто.
Морал и честност – личните ни врагове.
Грешахме и желаехме, защото
караше ни да се чувстваме добре.

Добре ли? Просто кратката заблуда,
промъкваща се в умовете наши.
Крещях. Обичах, каза, че съм луда.
Но после заедно надигахме чаши.

 

Химера и остатъчните спомени
убиват в мен човечността останала.
Мислите като от хрътки са подгонени,
препускат в моята любов прокажена.

 

Отдадена на мисли, странни гласове,

в кристалното небе разплисвам се.

Болката разлива се из тъмното море,

така без теб на самота обричам се...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лекса Джорджис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...