Стичат се горчиви сълзи от очите,

като бурна река плаче ранената душа.

От сърцето ми изчезнаха лъчите

несподелена остана желаната мечта.

Лъгах се,че съм обичана, единствена, желана.

Навярно вричах се и повярвах в любовта голяма.

Защо, приятелю, предаде ме и отвори рана?

С лекота затръшна нашата врата, тя потъна в яма.

Кога, Господи, в живота ще бъда щастлива

и някой истински, без страх ще ме обича?

Кога Аз ще бъда желана принцеса красива,

грееща звезда и любимия в мен ще се врича.

Защо тъмни облаци закриват слънцето от очите?

Защо душата кърви от предателство горчиво?

Може би е сън лош и отново ще грейнат лъчите

и ще срещна зората, радостта без облаче сиво.

Автор: Виктория Милчева- Тори М