Кога, Господи?
Стичат се горчиви сълзи от очите,
като бурна река плаче ранената душа.
От сърцето ми изчезнаха лъчите
несподелена остана желаната мечта.
Лъгах се,че съм обичана, единствена, желана.
Навярно вричах се и повярвах в любовта голяма.
Защо, приятелю, предаде ме и отвори рана?
С лекота затръшна нашата врата, тя потъна в яма.
Кога, Господи, в живота ще бъда щастлива
и някой истински, без страх ще ме обича?
Кога Аз ще бъда желана принцеса красива,
грееща звезда и любимия в мен ще се врича.
Защо тъмни облаци закриват слънцето от очите?
Защо душата кърви от предателство горчиво?
Може би е сън лош и отново ще грейнат лъчите
и ще срещна зората, радостта без облаче сиво.
Автор: Виктория Милчева- Тори М
© Виктория Милчева All rights reserved.
