Когато я чакам, а съм закъсняла,
когато я искам, а съм твърде стара,
когато я чувствам, а косата ми бяла,
когато плача в празната стая.
Когато насън съм щастлива,
когато в снимките вехти - красива,
когато желанията нараняват,
когато разума не позволява.
Когато я гледам влюбено,
а съм за нея безлична,
Когато изглеждам глупаво,
а тя безразлична.
Когато терзае тялото,
и няма какво да приема,
когато съм сама под одеалото,
а дявола в нея дреме.
Когато се моля на устните,
а нейните остават затворени,
когато ме напускат силите,
а не предполага как трови.
Когато казвам: "Обичам те!",
и пак не ме съжалява,
когато съм била неприлична,
моля се, а не прощава.
Когато е блян и несбъдната,
и съм неканена в мислите й.
Когато разболяват чувствата
и не приема изповед.
Когато аз си прощавам,
когато стихва болката,
когато не съжалявам,
примирявам се, колкото, толкова!
Когато, когато, когато!.....
© Илонка Денчева Todos los derechos reservados