Кога ще дойде краят на затвора?



Кога ще дойдеш при мен
и ще кажеш ура?...
Кога ще дойде щастливият ден,
краят на тази трудна игра?
Пламък и огън сега
усещам в сърцето си малко.
Дори всеки миг досега
не съм помисляла за нещо толкова жалко.
Кога слънцето ще залезе с усмивка
и ще стопли всичко навън?
Кога ще дойде топлата майчина милувка,
дали ще чуя някога свободния звън?
Нима съм обречен вечно тук да стоя,
да чакам неочакван миг,
да скърбя ли скърбя,
да се вслушвам в отчаяния вик...
Сгреших в това, че не казах навреме
моята голяма вина.
Превърна се животът ми в бреме
и всичко хубаво си замина.
Кога, кога ще дойде краят,
на трагичната самота?!
Кога ще се върна в рая,
в света на житейската красота?!