30 sept 2004, 18:38

Когато

  Poesía
1.1K 0 2
Когато в тебе посивее
и пред очите притъмнее,
когато с диск на пълнолуние
Луната хапи до безумие,
когато в здрач живота-пъзел
съдбата вързва в морски възел,
когато сянка на умора
закрие слънцето, простора
и искаш с Божие смирение
да стъпиш в друго измерение...
Спри...

И не предстартово броене,
а брой до три...

Зора изгрява -
Дявол да те вземе!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не виждам причина за притеснение
    Може би се дължи на това, че не отговарям на отзивите, но това е за да не заприлича на форум или чат
    Поздрави!
  • По принцип се притеснявам да коментирам Вашите произведения,защото те всички са страхотни...И тъй като още никой не е гласувал,се радвам че аз ще съм която ще постави своята шестица! (6)

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...