Когато тъгата ме тихо прегръща
и сънища тровят покоя ми хладен,
тогава ми устни усмивка обгръща,
пробягва в ума ми и блян безпощаден.
Копнеж по чувства, дълбоко прикрити,
копнеж по сенки, от болка изпити,
копнеж по нещо, що сърцето разяда,
копнеж по любов, що гори без пощада!
© Анет Мирчева Todos los derechos reservados