28 jul 2009, 21:24

Когато...

  Poesía
709 0 0

http://www.youtube.com/watch?v=T1sLrRlCobY


Когато спреш, вкъщи за да ме оставиш,
и знаеш, че си вече много закъснял,
дори само минута да ти остава,
изгуби я, за да ме целунеш като казваш "чао".

Когато зад ъгъла завиеш,
отново нашата песен си пусни,
а аз обещавам да не крия ,
когато отново гласът на Алиша ме изпълни с сълзи.

Когато се върнеш вкъщи при нея,
късно през нощта се събуди,
за да си спомниш как почти всичко умея,
само не знам какво цяла нощ при мен да те задържи.

Когато другия път се обадиш,
недей да забравяш това,
че докато ти нещо не за мене си правил,
аз съм те чакала с телефона в ръка.

Не искай всичко това да превеждам,
знам, че отдавна си го разбрал
и знаеш, че всеки път, когато ме поглеждаш,
прощавам ти, че никога няма да те имам изцяло.

28.о7.2009г.
гр. Плая Дел Инглес




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...