28 ago 2013, 21:26

Когато 

  Poesía » De amor
958 0 11

Когато се влюбя, съм луда стихия,

не признавам ни бряг, ни море,
когато обичам, съм като магия,

раздавам любов като малко дете.


 

Когато те искам, мога да литна

в бури и пек, в сняг и мъгли,

през девет гори в десета да стигна,

за да видя любимите топли очи.

 


Когато си болен, черен плащ ме обвива,

щом не мога страшния огън да потуша,

когато си весел и здрав, съм щастлива,

щедро дарявам от свойта  душа.



Когато съм с тебе, времето спира,

всичко замира в покой и екстаз,

когато си тръгна, сърцето умира,

но жадува новата среща и час.

 

 

© Таня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Ели!
  • Хубав стих!Поздравявам те, Танче!
  • Измама, която ни кара да тръпнем, да не спим нощем, да летим...да пишем! Измама, или не, тя е най-хубавото нещо на света!
  • Ще я потърся,Камелия .
    Антоан, любовта винаги е истинска! Прав си, съвсем спонтанно го написах, както и всички други.
  • Дори и визуално си допадаме, защото и аз имам публикация в този цвят!!!
  • Радвам се, Камелия, че моята душевност е близка до твоята! Поздрав и от мен!
  • Споделям чувствата и усещанията!!!
    Поздрави!!!
  • Догоре, Чоно!
  • "...всичко е пълно,
    когато те има."

    Поздрав, Таня!
  • То и аз съм замаяна и не зная на кой свят съм!
    Благодаря, че сподели!
  • Мога само да ти завиждам за тази любов! Хареса ми! Поздрави, Таня!
Propuestas
: ??:??