Когато
Когато се влюбя, съм луда стихия,
не признавам ни бряг, ни море,
когато обичам, съм като магия,
раздавам любов като малко дете.
Когато те искам, мога да литна
в бури и пек, в сняг и мъгли,
през девет гори в десета да стигна,
за да видя любимите топли очи.
Когато си болен, черен плащ ме обвива,
щом не мога страшния огън да потуша,
когато си весел и здрав, съм щастлива,
щедро дарявам от свойта душа.
Когато съм с тебе, времето спира,
всичко замира в покой и екстаз,
когато си тръгна, сърцето умира,
но жадува новата среща и час.
© Таня Иванова All rights reserved.
