5 may 2006, 14:18

Когато

  Poesía
854 0 4
Когато се спусне нощта,
когато птиците са в своите гнезда,
когато луната изгрее,
когато славият запее,
когато пак остана сама,
ще си спомням за това,
как  щастлива с тебе бях,
как мечтах и колко влюбена бях.
Какво се промени?
Дали ще спре да ме боли,
дали отново ще грейнат моите очи?
Дали пламък в сърцето ми ще запламти?
Когато се спусне ноща,
когато птиците са в своите гнезда,
когато луната изгрее,
когато славият запее,
когато пак остана сама,
дали ще мога сълзите да спра?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Карачанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато плачеш,запали си цигара. Димът ще скрие твоите сълзи,и никой няма да узнае колко тъжна била си ти.
  • е аз не съм плакала.. за нищо и за никои..
    Все пак това е само стих
  • Красиво и тежно! Не плачи времето всичко ще отмие! Живота е пред тебе!
  • Поздравления за оргиналната техника!Посланието ти цели точно където трябва.Относно сълзите- те са много по-силни откровения от което и да било тук - пести ги...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...