5.05.2006 г., 14:18 ч.

Когато 

  Поезия
665 0 4
Когато се спусне нощта,
когато птиците са в своите гнезда,
когато луната изгрее,
когато славият запее,
когато пак остана сама,
ще си спомням за това,
как  щастлива с тебе бях,
как мечтах и колко влюбена бях.
Какво се промени?
Дали ще спре да ме боли,
дали отново ще грейнат моите очи?
Дали пламък в сърцето ми ще запламти?
Когато се спусне ноща,
когато птиците са в своите гнезда,
когато луната изгрее,
когато славият запее,
когато пак остана сама,
дали ще мога сълзите да спра?

© Петя Карачанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато плачеш,запали си цигара. Димът ще скрие твоите сълзи,и никой няма да узнае колко тъжна била си ти.
  • е аз не съм плакала.. за нищо и за никои..
    Все пак това е само стих
  • Красиво и тежно! Не плачи времето всичко ще отмие! Живота е пред тебе!
  • Поздравления за оргиналната техника!Посланието ти цели точно където трябва.Относно сълзите- те са много по-силни откровения от което и да било тук - пести ги...
Предложения
: ??:??