Когато заглъхнали звуци се ронят
в почти непрогледния мрак,
изгубени някъде мисли се гонят,
за тебе припомням си пак...
И сякаш отново летят пеперуди,
за миг времето не тече.
А ние се гоним, крещим като луди
и някъде свири щурче...
Когато заглъхнали звуци се ронят
в почти непрогледния мрак,
изгубени някъде мисли се гонят,
за тебе припомням си пак...
© Димитринка Калева Todos los derechos reservados