16.05.2013 г., 15:25

Когато...

714 0 0

 

Когато заглъхнали звуци се ронят

в почти непрогледния мрак,

изгубени някъде мисли се гонят,

за тебе припомням си пак...

 

 

И сякаш отново летят пеперуди,

за миг времето не тече.

А ние се гоним, крещим като луди

и някъде свири щурче...

 

 

Когато заглъхнали звуци се ронят

в почти непрогледния мрак,

изгубени някъде мисли се гонят,

за тебе припомням си пак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитринка Калева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...