Когато рима от душа извира,
а болката в сърцето продължава да напира,
когато всяка вечер се умира,
а сутрин раждаш се - и всичко туй не спира.

Когато шепнеш нежни думи на ухо,
а до себе си не виждаш никого,
когато срещнат се любящи длани,
но въздухът студен е между тях.

Когато има жест на отрицание
и повод нереален, споменат през късен час.

Тогава с твоята Любов голяма
оставаш да живееш неизвестно докога,
но пак щастлив си, защото във вселената безкрайна
отново ти помага, отново с Теб е точно ТЯ!

D.E.H.