24 mar 2013, 14:51

Когато...!

720 0 0

Когато рима от душа извира,
а болката в сърцето продължава да напира,
когато всяка вечер се умира,
а сутрин раждаш се - и всичко туй не спира.

Когато шепнеш нежни думи на ухо,
а до себе си не виждаш никого,
когато срещнат се любящи длани,
но въздухът студен е между тях.

Когато има жест на отрицание
и повод нереален, споменат през късен час.

Тогава с твоята Любов голяма
оставаш да живееш неизвестно докога,
но пак щастлив си, защото във вселената безкрайна
отново ти помага, отново с Теб е точно ТЯ!

D.E.H.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Олег Деков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...