Когато рима от душа извира,
а болката в сърцето продължава да напира,
когато всяка вечер се умира,
а сутрин раждаш се - и всичко туй не спира.
Когато шепнеш нежни думи на ухо,
а до себе си не виждаш никого,
когато срещнат се любящи длани,
но въздухът студен е между тях.
Когато има жест на отрицание
и повод нереален, споменат през късен час.
Тогава с твоята Любов голяма
оставаш да живееш неизвестно докога, ...