13 jul 2014, 18:47

Когато

739 0 0

Когато

   

Когато болката остава си в сърцето,

когато сутрин идва изведнъж,

а вечер пак със мен си ляга,

макар да мисля, че е време тя да отминава,

 

на помощ идват онези мигове неповторими,

в които щастието срещнала съм аз.

Не са те много, но ми стигат,

за да се справя със скръбта.

 

Сама със тях и с миналото свое

опитвам се аз мъката да заглуша,

да намеря своята пътека

и пътя си към Любовта да продължа.

 

Да стигна границата на зората,

да посрещна после идването на нощта,

като между тях да мога да намеря някой,

който да се радва с мен и на малките неща.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...