Когато
735
0
0
Когато
Когато болката остава си в сърцето,
когато сутрин идва изведнъж,
а вечер пак със мен си ляга,
макар да мисля, че е време тя да отминава,
на помощ идват онези мигове неповторими,
в които щастието срещнала съм аз.
Не са те много, но ми стигат,
за да се справя със скръбта.
Сама със тях и с миналото свое
опитвам се аз мъката да заглуша,
да намеря своята пътека
и пътя си към Любовта да продължа.
Да стигна границата на зората,
да посрещна после идването на нощта,
като между тях да мога да намеря някой,
който да се радва с мен и на малките неща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
