Когато
сънят ми бяга от очите
и образи на изживяното от нас,
се нижат в мойте мисли,недочути,
КОГАТО аз обидена от теб,
се мъча да заспя сърдита,
надявайки се някой слънчев ден,
на твойте грешки краят да се вижда,
КОГАТО всичко между нас
за миг като че ли ще се срути
и презивяното до този час,
изглежда като сънища бленувани.
КОГАТО късно през нощта,
разтребвам мислите горчиви...
дали ще си простим сега ,не знам,
но знам-ще те обичам винаги.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Todos los derechos reservados