12 feb 2006, 14:11

Когато

  Poesía
1.2K 0 5
  КОГАТО късно през нощта,
  сънят ми бяга от очите
  и образи на изживяното от нас,
  се нижат в мойте мисли,недочути,

  КОГАТО аз обидена от теб,
  се мъча да заспя сърдита,
  надявайки се някой слънчев ден,
  на твойте грешки краят да се вижда,

  КОГАТО всичко между нас
  за миг като че ли ще се срути
  и презивяното до този час,
  изглежда като сънища бленувани.
  
  КОГАТО късно през нощта,
  разтребвам мислите горчиви...
  дали ще си простим сега ,не знам,
  но знам-ще те обичам винаги.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет, Дани,
    много е хубаво!
    Хареса ми!
    С хиляди усмивки!
    Веси
  • Хубаво е!
  • Привет, Дани!
    Тия с двойките са нещастници... не им обръщай внимание
    Ако ги нямаше тия оценки, а просто глас за харесващите произведението, щеше да е много по-спокойно в тоя сайт
    Хареса ми творението ти!
    Поздрав!

  • благодаря за позитивизма и че си ме спасила от двойката
  • това определено не е за 2,бива го и то много.6 от мен

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...