Когато
сънят ми бяга от очите
и образи на изживяното от нас,
се нижат в мойте мисли,недочути,
КОГАТО аз обидена от теб,
се мъча да заспя сърдита,
надявайки се някой слънчев ден,
на твойте грешки краят да се вижда,
КОГАТО всичко между нас
за миг като че ли ще се срути
и презивяното до този час,
изглежда като сънища бленувани.
КОГАТО късно през нощта,
разтребвам мислите горчиви...
дали ще си простим сега ,не знам,
но знам-ще те обичам винаги.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени