12.02.2006 г., 14:11

Когато

1.2K 0 5
  КОГАТО късно през нощта,
  сънят ми бяга от очите
  и образи на изживяното от нас,
  се нижат в мойте мисли,недочути,

  КОГАТО аз обидена от теб,
  се мъча да заспя сърдита,
  надявайки се някой слънчев ден,
  на твойте грешки краят да се вижда,

  КОГАТО всичко между нас
  за миг като че ли ще се срути
  и презивяното до този час,
  изглежда като сънища бленувани.
  
  КОГАТО късно през нощта,
  разтребвам мислите горчиви...
  дали ще си простим сега ,не знам,
  но знам-ще те обичам винаги.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет, Дани,
    много е хубаво!
    Хареса ми!
    С хиляди усмивки!
    Веси
  • Хубаво е!
  • Привет, Дани!
    Тия с двойките са нещастници... не им обръщай внимание
    Ако ги нямаше тия оценки, а просто глас за харесващите произведението, щеше да е много по-спокойно в тоя сайт
    Хареса ми творението ти!
    Поздрав!

  • благодаря за позитивизма и че си ме спасила от двойката
  • това определено не е за 2,бива го и то много.6 от мен

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...