Марина.Йорданова (Марина Йорданова) Марина.Йорданова (Марина Йорданова)
3 15
28 jun 2019, 10:22

Когато

781 1 2

Когато слънцето залязва

и мрак прегърне моя свят,

тогава вярата угасва

и аз сама оставам пак.

 

Любов ще свети в чуждия прозорец,

а в мен душата ще крещи:

"Не виждаш ли, че те обичам?

Не виждаш ли, че пак сгреши?"

 

И непризната любовта ми

във мене дълго ще боли.

Докато си отивам бавно,

щастлив дано да бъдеш ти!

 

12.11.2004г.

Марина Йорданова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Йорданова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0