Когато
Когато слънцето залязва
и мрак прегърне моя свят,
тогава вярата угасва
и аз сама оставам пак.
Любов ще свети в чуждия прозорец,
а в мен душата ще крещи:
"Не виждаш ли, че те обичам?
Не виждаш ли, че пак сгреши?"
И непризната любовта ми
във мене дълго ще боли.
Докато си отивам бавно,
щастлив дано да бъдеш ти!
12.11.2004г.
Марина Йорданова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Йорданова Все права защищены
