30 may 2007, 10:37

Когато...

Poesía

1.2K 1 20

Когато яхнеш гръмотевица
и на мощта и издържиш...
Когато в снежната виелица
със километри гол вървиш...
Когато в нестинарски трансове
танцуваш, ала по ръце...
Когато преброиш пендарите,
огрели нощното небе...
Когато във пустиня огнена
заситиш жажда със роса...
или на рана, прясно сторена
и туриш пепел с доброта...
Когато с кръв си вадил хляба си,
ала на клетник го дариш...
Тогава премини през прага ми -
живот със мене да делиш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

petrokam (Петър Варчев)

Ти си непрестъпна крепост.

2007-06-27T13:54:51+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Гери, страхотна си като в приказките, че и повече!!!

2007-06-02T07:54:24+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Когато, когато, когато... чак тогава ли? Не може ли само едно-две от тези неща да направя? Не че съм се запътил към прага ти, а по принцип.
А за стиха - какво да кажа... Чист водопад, окъпа ме.

2007-06-01T03:55:28+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

дали има такъв на света, риа...не знам

но знам, че го заслужаваш.

2007-05-31T23:02:28+03:00
moni_78 (Момчил Минков )

Браво,Гергана!

2007-05-31T16:16:40+03:00