30 мая 2007 г., 10:37

Когато...

1.3K 1 20
Когато яхнеш гръмотевица
и на мощта и издържиш...
Когато в снежната виелица
със километри гол вървиш...
Когато в нестинарски трансове
танцуваш, ала по ръце...
Когато преброиш пендарите,
огрели нощното небе...
Когато във пустиня огнена
заситиш жажда със роса...
или на рана, прясно сторена
и туриш пепел с доброта...
Когато с кръв си вадил хляба си,
ала на клетник го дариш...
Тогава премини през прага ми -
живот със мене да делиш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...