May 30, 2007, 10:37 AM

Когато...

  Poetry
1.3K 1 20
Когато яхнеш гръмотевица
и на мощта и издържиш...
Когато в снежната виелица
със километри гол вървиш...
Когато в нестинарски трансове
танцуваш, ала по ръце...
Когато преброиш пендарите,
огрели нощното небе...
Когато във пустиня огнена
заситиш жажда със роса...
или на рана, прясно сторена
и туриш пепел с доброта...
Когато с кръв си вадил хляба си,
ала на клетник го дариш...
Тогава премини през прага ми -
живот със мене да делиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...