May 30, 2007, 10:37 AM

Когато...

  Poetry
1.3K 1 20
Когато яхнеш гръмотевица
и на мощта и издържиш...
Когато в снежната виелица
със километри гол вървиш...
Когато в нестинарски трансове
танцуваш, ала по ръце...
Когато преброиш пендарите,
огрели нощното небе...
Когато във пустиня огнена
заситиш жажда със роса...
или на рана, прясно сторена
и туриш пепел с доброта...
Когато с кръв си вадил хляба си,
ала на клетник го дариш...
Тогава премини през прага ми -
живот със мене да делиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...