30 mar 2007, 1:32

Когато...

  Poesía
694 0 2
Когато усещаш, че сриваш се вече.
И всяко желание е просто илюзия.
Когато си студен, наранен и обречен.
И последната надежда се е изхлузила.
Когато нощта с пръсти те гали,
а денат впива нокти във теб.
Когато сърцето от болка се пали,
когато нищо вече не е наред.
Когато душата ти проси любов.
Когато очите са пълни с живот.
Когато копнееш за огъня нов,
когато ти си на болката плод.
Тогава изтрий сълзите черни.
И смело вдигни нагоре глава.
Гордо се изсмей на дните безверни.
Болката не ще ти отнеме това!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...