30 mar 2007, 1:32

Когато...

  Poesía
692 0 2
Когато усещаш, че сриваш се вече.
И всяко желание е просто илюзия.
Когато си студен, наранен и обречен.
И последната надежда се е изхлузила.
Когато нощта с пръсти те гали,
а денат впива нокти във теб.
Когато сърцето от болка се пали,
когато нищо вече не е наред.
Когато душата ти проси любов.
Когато очите са пълни с живот.
Когато копнееш за огъня нов,
когато ти си на болката плод.
Тогава изтрий сълзите черни.
И смело вдигни нагоре глава.
Гордо се изсмей на дните безверни.
Болката не ще ти отнеме това!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...