Mar 30, 2007, 1:32 AM

Когато...

  Poetry
696 0 2
Когато усещаш, че сриваш се вече.
И всяко желание е просто илюзия.
Когато си студен, наранен и обречен.
И последната надежда се е изхлузила.
Когато нощта с пръсти те гали,
а денат впива нокти във теб.
Когато сърцето от болка се пали,
когато нищо вече не е наред.
Когато душата ти проси любов.
Когато очите са пълни с живот.
Когато копнееш за огъня нов,
когато ти си на болката плод.
Тогава изтрий сълзите черни.
И смело вдигни нагоре глава.
Гордо се изсмей на дните безверни.
Болката не ще ти отнеме това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...