Mar 30, 2007, 1:32 AM

Когато...

  Poetry
691 0 2
Когато усещаш, че сриваш се вече.
И всяко желание е просто илюзия.
Когато си студен, наранен и обречен.
И последната надежда се е изхлузила.
Когато нощта с пръсти те гали,
а денат впива нокти във теб.
Когато сърцето от болка се пали,
когато нищо вече не е наред.
Когато душата ти проси любов.
Когато очите са пълни с живот.
Когато копнееш за огъня нов,
когато ти си на болката плод.
Тогава изтрий сълзите черни.
И смело вдигни нагоре глава.
Гордо се изсмей на дните безверни.
Болката не ще ти отнеме това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...