26 dic 2006, 13:18

Когато...

Poesía

1.1K 0 2

Защо когато решавам че ще бъда силна
че ще бъда към тебе безразлична,
ти винаги постъпваш различно?
Защо когато не искам да те виждам
ти все появяваш се пред мене?
Защо присъстваш във всеки мой ден?
С какво заслужих таз беда?
С какво предизвиках съдбовната игра?
Ту си мил, ту си лош,
какъв човек си ти?
Уж не искаш да ме виждаш и да ми говориш,
а все мене гледаш и все за мене ти мълвиш.
В очите ти отдавна се оглеждам аз
а там от както те помня
винаги е валяло сняг.
Защо към вратата все гледам
и очаквам те да влезеш нали ужким не си ми нужен?
Защо сега посвещавам този стих на тебе?
Силна съм пред тебе - да,
а ми идва да заплача,
но няма да избършеш ти горещите сълзи.
Какво ти пука че се сърдя?
За кого е важно пък това?
Не се интересувай повече от мене,
не предизвиквай любовта ми наранена!
Защо когато решавам, че без тебе мога,
ти доказваш ми че не е така?
Защо когато рещавам, че на тебе не ти пука,
ти показваш ми малко искра на любовта?
Какъв човек си ти?
Какво да очаквам от теб, момче?
Окей - примирих се че си част от моя свят
само не го разрушавай
не го превръщай в ад!

07.12.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

kpucu7y (Кристияна)

Охх защо ли имам чувството че с теб си приличаме...само че ти пишеш във формата на стихотворения...Ами незнам какво да кажа...просто и аз в момента съм по същия начин с едно момче.И стихотворението много ми харесва

2007-01-27T04:27:06+02:00
LONTANA (Даша)

Мило момиче, ако всичко това са твои чувства, а не литературна измислица, помисли си дали си струва. С искрици любов не се живее. Любовта е взаимна всеотдайност. Не съществува ли - просто продължавай напред. Ще боли, но ще премине. Толкова си млада - ще срещнеш истинска любов, само трябва да си силна и повярвай в себе си.

2006-12-26T19:08:12+02:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0