31 ago 2011, 19:37

Когато... 

  Poesía
847 1 5

Когато всички думи неизречени
в плода на тишината натежат,
когато, уморено и обречено,
в мен видиш дъщеря на страшен ад,

когато израниш до кръв ръцете си
от блъскане по крепостни стени,
когато с дива ярост мразиш цветето,
което някой  друг ми подари...

Тогава ... погледни дълбоко в себе си
и виж, любов ли всъщност там цари
или, от честолюбие обсебен,
се бориш за победи над съдби.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??