31.08.2011 г., 19:37

Когато...

1K 1 5

Когато всички думи неизречени
в плода на тишината натежат,
когато, уморено и обречено,
в мен видиш дъщеря на страшен ад,

когато израниш до кръв ръцете си
от блъскане по крепостни стени,
когато с дива ярост мразиш цветето,
което някой  друг ми подари...

Тогава ... погледни дълбоко в себе си
и виж, любов ли всъщност там цари
или, от честолюбие обсебен,
се бориш за победи над съдби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...