7 sept 2008, 8:52

Когато 

  Poesía
609 0 2
Когато слънцето залязва,
угасва светлината в теб.
Сърцето дори не забелязва,
как от огън се превръща в лед.

Когато слънцето залезе,
усмивката я няма на лицето.
Когато и надеждата последна от душата ти излезе,
няма кой да съживи сърцето.

Когато светлината си отиде и мрак настане,
не може болката да преболи,
сърцето вярата ще моли силно да остане,
но в очите дъжд от сълзи пак ще завали.

Когато слънцето отново си замине,
а твойто слънце е любим човек,
всяка болка може да ти мине,
но за празнотата в сърцето няма лек.

Слънцето единствено е, но не последно,
дали изгревът в душата отново залеза ще замени?
Болката може би внезапно ще изчезне бавно, но безследно,
тази болка много ще те промени...

© Миряна Венелинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??