Когато
Когато слънцето залязва,
угасва светлината в теб.
Сърцето дори не забелязва,
как от огън се превръща в лед.
Когато слънцето залезе,
усмивката я няма на лицето.
Когато и надеждата последна от душата ти излезе,
няма кой да съживи сърцето.
Когато светлината си отиде и мрак настане,
не може болката да преболи,
сърцето вярата ще моли силно да остане,
но в очите дъжд от сълзи пак ще завали.
Когато слънцето отново си замине,
а твойто слънце е любим човек,
всяка болка може да ти мине,
но за празнотата в сърцето няма лек.
Слънцето единствено е, но не последно,
дали изгревът в душата отново залеза ще замени?
Болката може би внезапно ще изчезне бавно, но безследно,
тази болка много ще те промени...
угасва светлината в теб.
Сърцето дори не забелязва,
как от огън се превръща в лед.
Когато слънцето залезе,
усмивката я няма на лицето.
Когато и надеждата последна от душата ти излезе,
няма кой да съживи сърцето.
Когато светлината си отиде и мрак настане,
не може болката да преболи,
сърцето вярата ще моли силно да остане,
но в очите дъжд от сълзи пак ще завали.
Когато слънцето отново си замине,
а твойто слънце е любим човек,
всяка болка може да ти мине,
но за празнотата в сърцето няма лек.
Слънцето единствено е, но не последно,
дали изгревът в душата отново залеза ще замени?
Болката може би внезапно ще изчезне бавно, но безследно,
тази болка много ще те промени...
© Миряна Венелинова All rights reserved.
