Когато
Когато слънцето залязва,
угасва светлината в теб.
Сърцето дори не забелязва,
как от огън се превръща в лед.
Когато слънцето залезе,
усмивката я няма на лицето.
Когато и надеждата последна от душата ти излезе,
няма кой да съживи сърцето.
Когато светлината си отиде и мрак настане,
не може болката да преболи,
сърцето вярата ще моли силно да остане,
но в очите дъжд от сълзи пак ще завали.
Когато слънцето отново си замине,
а твойто слънце е любим човек,
всяка болка може да ти мине,
но за празнотата в сърцето няма лек.
Слънцето единствено е, но не последно,
дали изгревът в душата отново залеза ще замени?
Болката може би внезапно ще изчезне бавно, но безследно,
тази болка много ще те промени...
угасва светлината в теб.
Сърцето дори не забелязва,
как от огън се превръща в лед.
Когато слънцето залезе,
усмивката я няма на лицето.
Когато и надеждата последна от душата ти излезе,
няма кой да съживи сърцето.
Когато светлината си отиде и мрак настане,
не може болката да преболи,
сърцето вярата ще моли силно да остане,
но в очите дъжд от сълзи пак ще завали.
Когато слънцето отново си замине,
а твойто слънце е любим човек,
всяка болка може да ти мине,
но за празнотата в сърцето няма лек.
Слънцето единствено е, но не последно,
дали изгревът в душата отново залеза ще замени?
Болката може би внезапно ще изчезне бавно, но безследно,
тази болка много ще те промени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миряна Венелинова Всички права запазени
