Когато ангелите пеят (е тихо!)
Когато ангелите пеят (е тихо!)
/Свидна/
Тихо, мила, ангелите пеят,
за душите, дето ги боли
и от раните си дето тлеят,
не познали що е грях дори.
Тихо, мила, ангелите пеят,
а луната седнала мълчи,
в скута си събрала тишината,
скръбно е затворила очи...
Тихо, тихо, ангелите пеят,
за онези, белите души,
от небето светлина се лее,
славеят пред тях дори мълчи!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados
