Patrizzia (Надежда Ангелова)
2207 18462
7 sept 2021, 13:00  

Kогато Бог на дявол се усмихне 

  Poesía
684 2 5

Дори до кръв, до кост да издереш
протегнатит за прегръдка длани,
крепят душата обич и копнеж
и болката – лекарство – за избрани.

 

Дори да дойде ден за опело,
спести ми ги църковните повели!
Животе мой, какво било – било
и много сме раздали и сме взели.

 

А с помена за мене нахрани,
сирачето – душата му  е свята.
Недей поглежда плахо настрани,
щом има рай, то той е на земята.

 

Запей ми песен, тихо, като дъжд,
когато вън гълчавата затихне.
Знай, лудите умират по веднъж –
когато Бог на дявол се усмихне.

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??