Kогато Бог на дявол се усмихне
Дори до кръв, до кост да издереш
протегнатит за прегръдка длани,
крепят душата обич и копнеж
и болката – лекарство – за избрани.
Дори да дойде ден за опело,
спести ми ги църковните повели!
Животе мой, какво било – било
и много сме раздали и сме взели.
А с помена за мене нахрани,
сирачето – душата му е свята.
Недей поглежда плахо настрани,
щом има рай, то той е на земята.
Запей ми песен, тихо, като дъжд,
когато вън гълчавата затихне.
Знай, лудите умират по веднъж –
когато Бог на дявол се усмихне.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
