Danita (Даниела Атанасова)
6 99

1 ago 2012, 20:52

Когато Бог я взе...

Poesía » Filosófica

917 0 6

Когато Бог я взе, не ме попита

ще мога ли без нея да живея,

превърна я във ангел – да долита

подобно на вълшебна фея.

Когато Бог я взе - ми взе душата,

отне ми най-красивата звездица,

осиротях, изсъхнаха крилата ми,

угаснаха очите ми на птица.

***********

Една звезда, красива и далечна,

не морска птица - приказка една,

събрала всичко в името си вечно,

Деница - като дом и дъщеря!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Danita (Даниела Атанасова)

Мисля, че се досещам кой си и мисля, че знам защо се чувстваш така.Не я забравяй, помни я!

2015-05-22T22:51:49+03:00
lqllqlq (Борис)

Може и това да е живота, но не значи, че е справедлив. Изобщо не биваше да става така...

2014-04-10T13:26:37+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Болящ стих!

2012-08-06T15:24:19+03:00
Самодива (Вики)

Стих като сълза...

2012-08-02T10:52:31+03:00
fifilopa (Ина)

Много е тъжно...красиво написано...разчувстващо... Докосна ме...

2012-08-01T22:45:36+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0