Когато Бог я взе...
Когато Бог я взе, не ме попита
ще мога ли без нея да живея,
превърна я във ангел – да долита
подобно на вълшебна фея.
Когато Бог я взе - ми взе душата,
отне ми най-красивата звездица,
осиротях, изсъхнаха крилата ми,
угаснаха очите ми на птица.
***********
Една звезда, красива и далечна,
не морска птица - приказка една,
събрала всичко в името си вечно,
Деница - като дом и дъщеря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Атанасова Всички права запазени
