Danita (Даниела Атанасова)
99 95
1.08.2012 г., 20:52 ч.

Когато Бог я взе... 

  Поезия » Философска
760 0 6

Когато Бог я взе, не ме попита

ще мога ли без нея да живея,

превърна я във ангел – да долита

подобно на вълшебна фея.

Когато Бог я взе  - ми взе душата,

отне ми най-красивата звездица,

осиротях, изсъхнаха крилата ми,

угаснаха очите ми на птица.

***********

Една звезда, красива и далечна,

не морска птица -  приказка една,

събрала всичко в името си вечно,

Деница - като дом и дъщеря!

© Даниела Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мисля, че се досещам кой си и мисля, че знам защо се чувстваш така.Не я забравяй, помни я!
  • Може и това да е живота, но не значи, че е справедлив. Изобщо не биваше да става така...
  • Болящ стих!
  • Стих като сълза...
  • Много е тъжно...красиво написано...разчувстващо... Докосна ме...
  • Много тъжно ...И искрено.., но това е живота.
Предложения
: ??:??