14 oct 2011, 12:14

Когато боли

Poesía

1.2K 0 4

Тишина.

Пеперуди във въздуха.

Светлина.

И часовник от пясък за времето...

Тя стои сама на ръба

и експлозия има във вените.

Но лицето спокойно се рее

и усмивка привлича щурци.

Запява тя тихо с вятъра

и полита с него навред...

А от ноздрите сипят се въглени.

Изгориха полето до корен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

kustilka (Симона Димова)

Много ми хареса! Поздрави!

2011-10-20T01:27:23+03:00
belabelitsa (Бела Белица)

Благодаря, че сте го прочели и сте написали коментар. Идеята ми беше, когато от благоприличие не бива да изпускаме емоции... Стоим с наглед спокойни черти, усмихваме се,а душите ни се прегъват от болка, за да не сме уязвими, за да не уязвим..., но...не се гаси туй що не гасне

2011-10-20T00:29:52+03:00
batstefko1 (Ст)

Много ми хареса,макар донякъде да съм съгласен със Станислава!

2011-10-14T21:15:11+03:00
stenli499 (Станислава)

Хареса ми като идея,Бела!
(само...защо от ноздрите на спокойно реещото се лице
трябва да се сипят въглени)
Сърдечен поздрав!

2011-10-14T17:05:59+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0