Oct 14, 2011, 12:14 PM

Когато боли

Poetry

1.2K 0 4

Тишина.

Пеперуди във въздуха.

Светлина.

И часовник от пясък за времето...

Тя стои сама на ръба

и експлозия има във вените.

Но лицето спокойно се рее

и усмивка привлича щурци.

Запява тя тихо с вятъра

и полита с него навред...

А от ноздрите сипят се въглени.

Изгориха полето до корен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kustilka (Симона Димова)

Много ми хареса! Поздрави!

2011-10-20T01:27:23+03:00
belabelitsa (Бела Белица)

Благодаря, че сте го прочели и сте написали коментар. Идеята ми беше, когато от благоприличие не бива да изпускаме емоции... Стоим с наглед спокойни черти, усмихваме се,а душите ни се прегъват от болка, за да не сме уязвими, за да не уязвим..., но...не се гаси туй що не гасне

2011-10-20T00:29:52+03:00
batstefko1 (Ст)

Много ми хареса,макар донякъде да съм съгласен със Станислава!

2011-10-14T21:15:11+03:00
stenli499 (Станислава)

Хареса ми като идея,Бела!
(само...защо от ноздрите на спокойно реещото се лице
трябва да се сипят въглени)
Сърдечен поздрав!

2011-10-14T17:05:59+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0