belabelitsa (Бела Белица)
13 14
Oct 14, 2011, 12:14 PM

Когато боли 

  Poetry
980 0 4

Тишина.

Пеперуди във въздуха.

Светлина.

И часовник от пясък за времето...

 

Тя стои сама на ръба

и експлозия има във вените.

 

Но лицето спокойно се рее

и усмивка привлича щурци.

 

Запява тя тихо с вятъра

и полита с него навред...

 

А от ноздрите сипят се въглени.

Изгориха полето до корен.

 

 

 

 

 

© Бела Белица All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса! Поздрави!
  • Благодаря, че сте го прочели и сте написали коментар. Идеята ми беше, когато от благоприличие не бива да изпускаме емоции... Стоим с наглед спокойни черти, усмихваме се,а душите ни се прегъват от болка, за да не сме уязвими, за да не уязвим..., но...не се гаси туй що не гасне
  • Много ми хареса,макар донякъде да съм съгласен със Станислава!
  • Хареса ми като идея,Бела!
    (само...защо от ноздрите на спокойно реещото се лице
    трябва да се сипят въглени)
    Сърдечен поздрав!
Random works
: ??:??