Oct 14, 2011, 12:14 PM

Когато боли

Poetry

1.2K 0 4

Тишина.

Пеперуди във въздуха.

Светлина.

И часовник от пясък за времето...

Тя стои сама на ръба

и експлозия има във вените.

Но лицето спокойно се рее

и усмивка привлича щурци.

Запява тя тихо с вятъра

и полита с него навред...

А от ноздрите сипят се въглени.

Изгориха полето до корен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kustilka (Симона Димова)

Много ми хареса! Поздрави!

2011-10-20T01:27:23+03:00
belabelitsa (Бела Белица)

Благодаря, че сте го прочели и сте написали коментар. Идеята ми беше, когато от благоприличие не бива да изпускаме емоции... Стоим с наглед спокойни черти, усмихваме се,а душите ни се прегъват от болка, за да не сме уязвими, за да не уязвим..., но...не се гаси туй що не гасне

2011-10-20T00:29:52+03:00
batstefko1 (Ст)

Много ми хареса,макар донякъде да съм съгласен със Станислава!

2011-10-14T21:15:11+03:00
stenli499 (Станислава)

Хареса ми като идея,Бела!
(само...защо от ноздрите на спокойно реещото се лице
трябва да се сипят въглени)
Сърдечен поздрав!

2011-10-14T17:05:59+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0