Когато боли

Поезия

1.2K 0 4

Тишина.

Пеперуди във въздуха.

Светлина.

И часовник от пясък за времето...

Тя стои сама на ръба

и експлозия има във вените.

Но лицето спокойно се рее

и усмивка привлича щурци.

Запява тя тихо с вятъра

и полита с него навред...

А от ноздрите сипят се въглени.

Изгориха полето до корен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

kustilka (Симона Димова)

Много ми хареса! Поздрави!

2011-10-20T01:27:23+03:00
belabelitsa (Бела Белица)

Благодаря, че сте го прочели и сте написали коментар. Идеята ми беше, когато от благоприличие не бива да изпускаме емоции... Стоим с наглед спокойни черти, усмихваме се,а душите ни се прегъват от болка, за да не сме уязвими, за да не уязвим..., но...не се гаси туй що не гасне

2011-10-20T00:29:52+03:00
batstefko1 (Ст)

Много ми хареса,макар донякъде да съм съгласен със Станислава!

2011-10-14T21:15:11+03:00
stenli499 (Станислава)

Хареса ми като идея,Бела!
(само...защо от ноздрите на спокойно реещото се лице
трябва да се сипят въглени)
Сърдечен поздрав!

2011-10-14T17:05:59+03:00