23 feb 2010, 13:29

Когато бях

899 0 1

ВЛЮБЕН

 

 

Защо все ме караш да се чувствам толкова слаб и смазан?

Сляп от любов по теб съм, светът за мене е размазан,

и никакви очила или лещи не биха спряли тази слепота,

и мракът, който ме обгръща през деня и през нощта.

Лудо влюбен в теб съм, знам, не знаеш за това,

как да ти го кажа, не издържам на твойта красота,

още щом за първи път те срещнах, заслепен от погледат ти бях,

и веднага разбрах, че ти си единствената, по теб полудях,

в твоите очи, в твоите устни, в твоята усмивка, в твоя смях,

в твоята походка, в твойто тяло, във всичко твое идеалната жена видях,

и ослепях, и вече не издържам, не мога да се правя,

че любовта е нещо, което лесно ще забравя,

не бих те забравил, дори да можех, аз не искам,

копнея да те обичам, писна ми чувствата си да потискам,

не мога повече да стискам, дъхът ми спира, щом те видя, полудявам,

сърцето ми тупти и напира да изскочи, за всичко друго  забравям,

изтръпвам, настръхвам, от болката се вцепенявам и на колене заставам,

с две ръце на главата, проклинащ съдбата, живота, сам се съжалявам,

искам да плача, само ако можех на цената на хиляди сълзи

да откупя обичта ти, ах, от безразличието ти най-много ме боли,

смешно е, колко болка, без да знаеш, причини, ах, само ако знаеш ти,

че моите мечти разби, мене нарани и всичко във света ми провали

и промени, слабото ми място неволно ти откри

и с лекота ме срина със земята и ме разруши...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чувствена и спонтанна изповед, на един дъх!!!
    http://www.youtube.com/watch?v=Hg87w-ftgUY&feature=channel

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...